Лекарите настояват в новия бюджет за здравеопазване догодина да се заложат повече пари за лечението на пациентите в кома. Снимки ВЕСЕЛИН БОРИШЕВ
За българите в будна кома се твърди, че са между 250 и 500 души. Мъката на близките им е голяма, защото няма специализиран център, в който да се настаняват безпомощните пациенти. Лекарите от години говорят за създаването му, но резултат досега няма. А често изпадналите в кома не излизат от нея с години.
Такъв е случаят с бившия зам.-министър на финансите Нахит Зия. Той загуби съзнание след катастрофа на 8 декември 2006 г. За него до миналата година се грижеха лекарите и сестрите от университетската болница "Лозенец" в София. След това бе преместен в хоспис, където е и до днес.
Бизнесменът и съпруг на бившата шефка на спортната агенция Весела Лечева - Манол Велев, е в кома от 11 юли 2007 г. Тогава бе прострелян в главата на столичната ул. "Мизия". "Продължаваме да се грижим за него с всички познати средства на медицината", каза Лечева пред "Труд". Само преди дни Мануела Горсова, която от 6 г. е в будна кома, навърши 24 г. Тя тежко пострада в катастрофа, причинена от състезателя по фигурно пързаляне Максим Стависки.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ПЕТРОВ, председател на Дружеството на анестезиолозите в България,
началник на реанимацията във ВМА
Около 50 000 българи годишно изпадат в кома. В това състояние на безсъзнание болният не може да бъде събуден нито със словесен стимул, нито с физическо дразнене, нито с причиняване на болка.
Причините за кома най-често са травми, интоксикации, кръвоизливи, преживени операции, метаболитни нарушения или влияние на лекарства. Последната група пациенти се поставя в т.нар. медикаментозна кома, тъй като съзнанието и рефлексите им не са достатъчни, за да осъществява организмът им сам основни жизнени функции. Т.е. болният диша, но не достатъчно. Кръвообращението и съзнанието също не са в нужната степен. Тогава съзнанието се потиска с медикаменти и специалистите по интензивни грижи поемат поддържането на жизнените функции.
Голяма част от пациентите излизат от комата, но някои остават в т.нар. будна. При нея болният не говори и не реагира, но е със запазени цикли на бодърстване и сън. И тъй като спонтанно отваря очи, създава илюзията, че е буден. При тези пациенти се наблюдава сериозна заболеваемост и смъртност, защото са изцяло зависими от лечението и полаганите грижи. Те се хранят изкуствено, дихателните им пътища трябва да се чистят периодично, защото са с трахеостомни канюли (с тяхна помощ се осъществява дишането). Нямат запазени рефлекси за гълтане и кашляне, само принудително могат да заемат каквото и да е положение на тялото. Трябва да бъдат раздвижвани, обръщани, обтривани и масажирани, защото имат рани от залежаването.
Липсата на движение в ставите им пък е предпоставка за образуването на т.нар. анкилози (сраствания). Т. е. ако например раменните стави не се раздвижват, в един момент започва да расте кост и ставата се вкостява. Така спира да бъде подвижна. Но такива са законите на природата - нещо, което не се движи, природата решава, че вече не трябва да е гъвкаво.
Дали пациентите в будна кома ще са в добро състояние и колко време ще преживеят, зависи доколко се раздвижват и каква рехабилитация им се прилага. Ако тя се извършва според изискванията, болният остава сред близките си години наред. За съжаление голяма част от пациентите загиват от усложнения. Най-честите са развили се пневмонии, тромбози (тъй като няма спонтанни движения, кръвотокът на крайниците се забавя и се стига до запушване на съдове), рани от залежавания на опашната кост и под лопатките, защото там натискът от тежестта на тялото е най-силен и др.
В реанимацията на ВМА сега имаме пациенти, които са в кома от 70, 90 и дори 140 дни.
Пациентката, която е в кома от 140 дни, е изпаднала в безсъзнание заради напредване на злокачествен процес в главния мозък. Само Господ знае дали ще се събуди. Друг болен е в безсъзнание от 91 дни, след като е бил опериран заради мозъчен тумор. Увреждането на органа обаче е причинило усложнения и така се стига до комата.
Най-важното в нашата специалност е лечението да се води по наложените критерии, а резултатът е Божа работа. Ще ви дам пример с млад мъж от "Люлин", който преди години бе получил травма при катастрофа около 8 декември. Няколко пъти резултатите от направените му енцефалограми бяха много лоши, а дълго време нямаше никакъв резултат от лечението. Ако ние се бяхме доверили само на тези изследвания, трябваше да си кажем - "Пациентът няма да се събуди, той ще загине". Въпреки това обаче лекарят трябва да продължи да върви по правилата. И ние го направихме. След 4 месеца мъжът се събуди.
Ако в оркестъра солистът има право да импровизира, при нас това не трябва да се случва.
Момче от Горна Оряховица беше също в много тежко състояние. Тогава казахме на родителите: "Колегите от местната болница са направили всичко, ние ли ще го събудим?". Но продължихме да следваме алгоритмите и той дойде в съзнание. Защото така беше решила и съдбата.
Практиката ми показва, че ако пациентите в кома се събуждат, това става в рамките на три-четири до шест месеца. Ако този период отмине, надеждата започва да намалява. Макар лекарите да нямат право да я губят. Нямат право и да се отчайват. А когато близките ме питат какво да направят, аз им казвам: "Отидете, запалете свещ и помолете Господ да помогне на вашия близък." Връзката ми със събудилите се пациенти продължава години наред. Наскоро ми звъня един от тях от зъболекарския стол, за да ме попита дали може стоматологът да му постави упойка. Отговорих му, че няма проблем, а той заяви: "Докторе, решил съм всичко, което е свързано оттук нататък със здравословното ми състояние, да го съгласувам само с теб". Този човек бе повече от месец в кома след катастрофа.
Сега се крои новият бюджет за здравеопазване. Много важно е да се увеличат средствата за пациентите в кома, защото клиничните пътеки са силно недофинансирани.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЦАРЯНСКИ, началник на реанимацията в столичната болница
"Св. Екатерина"
В момента при нас лежи млад мъж в кома. Той е получил нараняване с нож в областта на сърцето по време на битов скандал. В най-близкото лечебно заведение му е била оказана първа помощ, поставена му е диагноза и след това бе изпратен при нас. Пациентът бе приет в критично състояние. Предприехме необходимите действия, ревизирахме раната, но вече два месеца не се събужда. Защо се стига до комата? Когато сърцето му е било наранено, се е получила голяма кръвозагуба. По този начин в съдовете остава минимално количество кръв и мозъкът за известно време се оказва "недохранен" с животоподдържащата течност. След възстановяване на дефекта на сърцето, болният вече е в кома.
В момента у пациента има наченки на двигателна активност, но въпреки това прогнозата ни за него не е благоприятна. Причината за това е, че по скалата на Глазгоу, която е за оценка на кома, му даваме между 4 и 6 точки (при максималния брой от 15 точки болният е в най-добро състояние, а при 3 - в много лошо).
Много хора не правят разлика между кома и мозъчна смърт. В първия случай мозъчната дейност може да бъде оценена с помощта на апаратура. Докато при мозъчната смърт главният мозък не получава никакво кръвоснабдяване и той няма никаква функция, т.е. загинал е, което категорично се доказва с образни изследвания. Затова и съобразно законодателството ни смъртта на мозъка е равна на смърт на организма. Тогава на близките се предлага да дарят органите на техния починал близък.
Носят се твърдения, че събудили се след комата пациенти, развиват нови умения като например започват да рисуват, да пишат стихове или разкриват печеливш бизнес. Неведнъж близки са ме питали почиват ли на научни доказателства подобни вероятности.
Възможно е това да стане, но примерно не и в случая с младия мъж, който ви описах. Защото дълго време неговият мозък е бил обезкървен и в момента е с минимална функция. Друг може да е резултатът, ако комата се дължи на метаболитно увреждане, но аз лично не съм имал такива случаи в практиката си.
Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти
